Отглеждане на зайчета

Негов прародител е дивият заек подземник (дивата куникула), който е много далечен родственик на обитаващия сред природата у нас див европейски заек. Смята се, че заекът подземник е одомашен за първи път в Китай (IV век пр.н.е.), а по-късно и в Испания (I век пр.н.е.). Някога в Испания дивите зайци подземнци се затвърдили толкова много, че започнали масово да унищожават посевите, зеленчуковите и овощните градини. Това дало повод на древните римляни, стигнали тогава до Испания, да я нарекат "зайча страна". По това време заешкото месо и особено зародишите (неродените още зайчета) били любимо ястие от трапезата на знатни особи. По тези причини започнали да отглеждат живи зайци в определени пространства, където те се размножавали. Това било началото на одомашняването им. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и диетични качества. Зайците могат да се отглеждат на открито (във волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат течение. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45 см. Зайците са символ на изобилието на пролетта. От античността те са символ и на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Днес актуални са шоколадовите, които идват от католическия свят и у нас.
Великденският заек има своя произход от пред християнската наука за плодородието. Зайците, по–точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. От античността зайците са символ и на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Освен това, те носят малките си един месец, преди да ги родят, точно както и на луната е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). По това време се е правел ритуален лов на зайци.
Сега заекът е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.