Заекът е един от най-често срещаните видове дивеч в нашата страна. Задните му крака са с четири пръста. Той бяга много бързо. През лятото козината по гърба му е жълтокафява до сива, а през зимата е по-светла. Коремът му е бял, опашката - къса, отгоре - черна, а отдолу - бяла. Заекът има много добър слух и по-слабо зрение. У нас се срещат в цялата страна, но най-многочислен е в полските райони. В по-високите части на планините се срещат рядко.
Заекът е нощно животно. През деня той почива във временно легло - малка ямка, която си е приготвил на земята, понякога използва едно легло няколко пъти. При тихо и спокойно време обича да почива в горичките, но при дъжд ги избягва. Изборът на мястото за почивка зависи от времето и сезона. Предпочита по-сухи, отцедливи места и по-леки почви. Преди да легне, заекът прави плетеница от следи и най-често със страничен скок напуска дирята си, изкопава плитка ямка, в която ляга. Привързан е към местообитанието си и го напуска само, ако е гонен продължително време. Рейонът на движението му не е голям. При обилен снеговалеж заекът се задържа в леглото си и го напуска при подобрение на времето. Ако е горещо, той е ленив и се вдига неохотно.
Заекът се храни с тревни видове, културни растения, пъпки и клонки от дървесна и храстова растителност.
Заекът е полигамно животно - един мъжки опложда няколко женски. При нашите условия зайкините три-четири пъти. При меки зими първото сватбуване започва през втората половина на януари и началото на февруари. След 45-48 дни женските раждат направо на земята, в временно легло, скрито в растителността. При първото и последното раждане малките са най-често 2, а при третото - от 3 до 5. Всяка женска за една година ражда до 10-12 зайчета, но малко от тях оцеляват. Малките растат бързо и скоро започват самостоятелен живот.
Неприятели на заека са лисицата, бялката, дивата котка, черният заек понася от химизацията и механизацията в селското стопанство. Той нанася щети на някои селскостопански култури, особенно на палметните овощни градини и младите лозя. Ловът на заека е разрешен, но числеността му се колебае много, поради което трябва да сме пестеливи в ползването. Запазило много от навиците на своя предшественик-дивият заек,нашето домашно зайче притежава качеството да се изразява пределно ястно посредством езика на своето тяло.Тези "безмълвни" животни трябва да бъдат добре разбрани,за да се грижим по-добре за тях.
Заплашителната поза,която понякога заемат се характеризира с прибиране на ушите и напрегната стойка на тялото,обикновенно това се случва,когато мъничето е "притиснато" в някой ъгъл или е раздразнено от нещо.За да спечелите по-бързо неговото доверие/ това е много важен фактор във вашето общъване/ му говорете с мил и благ тон,ако не иска да остане в скута ви го пуснете не го насилвайте,когато се почувства сигурно то само ще пожелае вашите ласки.Първите дни не го изваждайте от клетката,където то се чувства сигурно,подхвърляйте му вътре лакомства,така то ще ви възприеме като безопасни,защото не го насилвате и пипате.За него сте нещо приятно,което раздава лакомства.Тогава то само ще потърси контакт с ръката ви,можете да го погалите в този момент,говорете му тихичко,действайте предпазливо за да не се стресне.Не забравяйте първичния страх на тези животни,не посягайте като граблива птица към него,защото то ще се свие и няколко дена ще бъде,като кълбо от нерви.Когато го вадите от клетката винаги го хващайте,така че то да бъде сигурно във вашите ръце,ако не е развита още тилната гънка го хващайте винаги от към корема,като го придържате с другата ръка,така то е сигурно ,а и няма опастност са скочи.
Правилото "по-дълги уши- по-удобно носене" трябва да бъде забравено от всички,които обичат своето животно,резултата от това правило е болезнени уши и моменти на страх.Начините за хващане ще изясним в друга статия.Зайчето ви засвидетелства пълно доверие тогава,когато пъхне глава в лакътната ви свивка.Обикновенно се намират в приветливо състояние на духа,то се характеризира с високо вдигнати и обърнати по посока на интересния обект уши и изправена горна част на тялото.Когато е в покой то демонстрира доволство и отпуснатост,може да усетите това по отпуснатите мускули на тялото,то е "разтегливо" и се нагажда по очертанията на вашите ръце,цялото се сгушва в тях.В клетката е аналогично,то е разтелено по цялата дължина на клетката,отпуснато в странична поза то не чувства заплаха.При голямо изтощение и големи горещини животното пада на страни и пръхти.Те издържат без проблем на -20 градуса,но трудно понасят над +20градуса.Покорното животно се сгушва и навежда глава с прибрани уши.Ако при появата ви то заема поза на покорство ,няколко дни се отнасяйте с много обич и внимание докато то възвърне своята увереност.Ако е в заплашителна поза внимавайте може и да ви захапе,но не го съдете по човешки критерий.Веднъж захапало ви то не таи неприязън към вас,обикновенно това се получава,когато слагате храна в клетката.То не вижда ръката ви, а самото движение тоест то реагира на самото движение.Хората обикновенно остават учудени,как е възможно тези пухчовци да хапят или да бъдат агресивни.Стават такива когато обикновенно са разгонени,но това е временно.Един от вариантите за туширане на агресивността е кастрацията,ако не смятатате да имате поколение е наложително да го направите,защото смъртността при некастрирани животни е 85%.Трябва да потърсите причината за това поведение,тя може да бъде липсата на доверие у животното към вас.Понякога лекото гризване е знак за напомняне,ако го галите и изведнъж спрете,то може да гризне за да ви напомни,че сте спряли,а това на него му харесва.С по-висок и строг тон му кажете" Неее",покажете му че това не ви е приятно,ако не помогне тона след като е направило беля го приберете за кратко време в клетката.Процедирайте така винаги и то скоро ще научи,че не трябва например да яде цветята в къщи.Моето зайче например,когато е у мен и спра да го галя,започва да ми ближе блузата.При положение,че се държите добре с вашето животно за него вие представлявате едно приятно и интересно същество,което му осигурава храна,разходки или просто ласки.
